Как да общуваме с детето, ако страда от несподелена любов

Историите за влюбени хлапета, които непрекъснато въздишат по своята изгора, предизвикват снизходителни усмивки. До момента, когато вашият син/ дъщеря дойде при вас облян в сълзи и заяви: „Тя не ме обича вече“.
Започнах да чувам първите разговори за любов, когато синът ми беше на 4,5 години. Очевидно не разбираше какво означава тази дума и какво е истинска любов. Каза, че обича Катя от детската градина и си играе само с нея.
Разказа истории колко е обиден, че тя също си играе с друго момче. Един ден го чух, че каза на приятеля си от детството, че вече я обича, иска да се ожени за нея и няма да я даде на друго момче от градината, разказва майка на 3 момчета и блогър.

Съпругът ми и аз решихме да го подкрепим: слушахме го внимателно, не му се подигравахме, не подценявахме неговите чувства. Започнахме с ролеви игри да го подготвяме за семейния живот.
Знаехме, че в този период децата повече от всякога имат нужда от родителска подкрепа, любов и разбиране.
Момчетата до 7 години са много привързани към майка си, така че моята подкрепа и внимание към неговите любовни истории винаги е била и е сериозна.
Е, на 6 години синът ми научи какво е истинската любов! Веднага го разбрах: учителите в детската градина също започнаха да ми изпращат снимки и цитати от техните разговори.

Какъв е правилният начин да реагирате

на изявлението на 6-годишно дете: „Искам да се оженя за нея“
Попитайте за неговите чувства, преживявания, желания. Разберете как се отнася момичето с него. Помолете да ви разкажете за нея.
В никакъв случай не критикувайте избора му!
В разговора бъдете внимателни. Покажете ме, че ситуацията е значима и важна за вас.
Взаимната любов не се случва по план и винаги крие изненади. Така един ден синът ми, видимо силно разстроен, заяви: „Тя не ме обича!“

Как да помогнете, ако чувствата не са взаимни

Просто говорете с него, дайте му подкрепа. Опитайте се да го вдъхновите и да го развеселите.

Още един много важен ритуал. Всяка вечер преди лягане му казвам колко много го обичаме, че е най-добрият син и какви късметлии сме, че имаме такова дете.
Важно е да научите детето си да мисли позитивно и да намира нещо добро във всичко. Това ще ви помогне много в зряла възраст.

Съветите на психолога

Какво да направят родителите на дете, което страда от любов

1. Никога не пренебрегвайте чувствата на детето си. Не можете да му кажете, че всичко това са глупости като и фразите: „На колко години си? Какво разбираш от любов?!"
Трябва да приемете чувствата му сериозно.
Говорете за факта, че влюбването е много важно в живота на човек, че ни помага да бъдем хора, помага ни да пораснем и да решаваме проблеми във взаимоотношенията.

2. Говорете с детето за предмета на неговата любов и за неговите чувства. Попитайте: "Защо я (го) харесваш?" — Какво ви привлече към него? „Какво специално намираш в този човек?“
Не критикувайте избраника на детето си. Не казвайте, че е лош и недостоен. В същото време не е необходимо да го разпитвате разпалено, още по-малко тайно да контролирате отношенията му.

3. Не натрапвайте на детето мисълта, че сега не е време за любов, че това ще се отрази зле на ученето и т.н. Слушайте го внимателно и му помогнете да подреди приоритетите.
Обсъдете какво е важно за него сега, обсъдете дългосрочните му цели, помогнете му да си направи режима, така че да може да балансира училището и личния живот.

4. Няма нужда да се притеснявате, ако детето започне активно да подражава на обекта на своята любов, да копира поведението му, стила му на обличане. Все пак, ако се появят лоши навици, проведете сериозен разговор, опитайте се да анализирате ситуацията заедно.

5. Бъдете чувствителни и внимателни. Не забравяйте да обърнете внимание на такива сериозни прояви като:
- продължителен отказ от храна;
- нарушение на съня;
- възможни суицидни мисли.
Основното нещо е спокойно да изслушате детето си и да го оставите да говори, да обсъдите проблемите с него и да му предложите своята помощ.
Обградете го с внимание, любов, грижа и му покажете колко е то е важно за вас.
И ако не можете сами да разрешите проблема, се свържете с психолог. 

По материали на  Parents Мона Василева